Когато хората чуят диагнозата шипове, често остават с впечатление, че болката ще остане постоянна и че движението трябва да бъде силно ограничено. В практиката обаче това не е така. Много хора имат шипове, но нивото на болка и ограничение зависи не само от образната находка, а и от това как работят ставите, мускулите и двигателните навици.
Най-полезни обикновено са щадящите упражнения за подвижност, стабилност и контрол, съчетани при нужда с физиотерапия и мануален подход. Когато има скованост, продължителното обездвижване рядко е добра стратегия. По-скоро трябва да се намери правилната доза движение, която не дразни, но и не оставя зоната напълно неактивна.
При шипове в гръбначния стълб, раменете, коленете или тазобедрената област подходът е различен според това кои дейности са ограничени и какво най-силно провокира дискомфорт. Затова индивидуалната оценка е важна.